„Ама защо е нужно цялото това лишение? Не може ли да си ям всичко, но по-малко? Ама аз обичам да си угаждам! Един живот живея, не мога да съм все на диета!“
В почти във всеки разговор, който провеждам за хранене и режими, фигурира някое от горните изказвания. И веднага си спомням времето, когато и аз мислех по същия начин.
Да съм на хранителен режим ми се струваше най-голямото страдание. Да се лишавам от любимите си кроасани, еклери и пастички беше истински кошмар за мен. Само при мисълта да се откажа от тях, нещо в стомаха ми се свиваше и ми ставаше тъжно, все едно съм изгубила домашния си любимец. Но, рано или късно, желанието да изглеждам добре надделяваше и се подлагах на диета. И още на първия ден се чувствах отвратително. По принцип можех да изкарам без да се сетя за храна часове наред, но само от мисълта, че вече съм на диета, още от сутринта бях озверяла от глад. Допълнително утежняваше ситуацията фактът, че живеех с хора, които се хранят като средностатистически българи. Издържах седмица-две и се предавах. Следваше неистово тъпчене, съпроводено, естествено, с чувство за вина. И така няколко години. Години на страдание и лишение. Защо се провалях? Защо повечето хора се провалят?
Защото има нещо фундаментално сбъркано в представата за храна. Това да ядеш боклуците, с които хранително-вкусовата промишленост ни залива, се счита за най-голямото удоволствие. Освен това се счита и за неотменна част от храненето на човека. Видиш ли, без него не може, ще погинем като вид. Сякаш човечеството не е оцеляло без рафинирана захар и бяло брашно. Да се чуди човек как не сме се затрили без чипс и торта. Да не ядеш тези неща е лишение, невъзможно е да се живее без тях.
А какво всъщност е лишение? От какво се лишаваме и кое лишаваме? Лишение ли е, ако не ядеш пясък? Лишение ли е, ако не ядеш отрова за мишки? Лишение ли е, ако не пиеш вода от канала? Никой не яде отрова за мишки и не пие вода от канала. Защото са отровни, защото са пълни с химикали и защото, абе, тялото ни няма нужда от тези неща, на кой ще му хрумне да ги яде?
Но това да се ядат субстанции с действие, сходно до това на наркотиците, е нещо нормално. Да се ядат наподобяващи храна продукти, съдържащи половината Менделеева таблица, също е в реда на нещата. И защо да не се пият течности, пълни с вещества, абсолютно непознати за тялото ни? Защо да се лишаваме от тях?
Както казах има нещо много сбъркано… Храната не е начин да се живее по-добре, а начин да си доставяме удоволствия, начин да запълваме емоционалните и душевните си дупки. Масмедиите така са ни възпитали да вярваме, че вечерята не е пълноценна без кока-кола и че десертите са най-голямата награда, че изобщо не допускаме да мислим по друг начин.
Постоянно някой ми казва: „Не мога без…” И започва да изброява. Повярвайте ми, никой до сега не е казал, че не може без зеленчуци, месо, яйца или вода. Винаги се споменават неща като сладко, хляб, газирано. А същевременно всеки знае, че не трябва да прекалява с тях. И децата знаят, питайте ги. Тогава защо знаят едно, а правят друго? Точно така, защото се пристрастяват! И кое лишавате като не ги ядете? Лишавате се от това да угаждате на вкусовите си рецептори. Това е единственото лишение! А с времето и то изчезва, защото рецепторите се изчистват и вкусът се усеща на съвсем друго ниво.
Аз също съвсем не съм перфектна. Имам си своите лоши дни, в които правя крачка назад и се храня с неща, които не са добри. И то в немалки количества. Но тези дни не ги приемам като „награда, че съм била еди-колко си време на диета”. Приемам ги просто като стъпка встрани. Като част от пътя към успеха. За мен успех е да съм свободна от робуването на вкусовите рецептори, да правя всеки път съзнателен избор за това, което слагам на масата. Да се храня така, че да се чувствам добре, да имам енергия и да изглеждам така както искам, без това да ме изтощава психически или физически.
Трябва време за настройване на психиката. Трябва време за промяна в начина на мислене.
Всяка диета е временна, някои имат краткотраен резултат, други по-дълготраен.
Но истинската победа идва, когато преминем от „ Искам, но не може” към „ Може, но не искам”.
Тогава няма страдание, няма лишение, няма диета. Тогава остава просто един естествен начин на хранене, който дава необходимото, за да живеем добре и да сме щастливи от това.
Ако тази статия ви е харесала, не забравяйте да я споделите с приятели!