Елвира-много повече от физическа трансформация

Елвира-много повече от физическа трансформация

"Самопостигане – така наричам своя прогрес по тренировъчния път към физическа здравина и психическа стабилност.

През 2016 г., на 27 години, навлязох в клинична депресия, придружена със силно обострено чувство на страх от безсмислие, болести и смърт. Започнах да консумирам прекалено много храна и алкохол. Започнах медикаментозно лечение, но нямах волята да го продължа. Достигнах тегло от 58 кг. при стандартни 48 кг. През 2018 г. промених начина на хранене, но не и консумацията на алкохол. Рязко намалих теглото си до 46 кг., но тялото ми бе все така безжизнено, а съзнанието – изтерзано. Чувствах се зле, объркана, непривлекателна и нещастна.

Затова реших да трансформирам коренно начина си на живот и мислене и направих най-естествения избор – започнах да тренирам, макар и без никакъв предишен опит, свързан физическа активност, но пък с много уплах. Свързах се с Надя чрез общ познат и тя веднага прие да работим заедно.     

От 5 януари 2019 г. – първата ми тренировка – до днес – средата на 2020 г., непрестанно съм в най-щастливия момент от живота си. Тялото ми е здраво, красиво и силно, а душевният ми мироглед възприема живота като най-прекрасния дар. Чувствам се в разцвета на възможностите си. Храня се според целите си, тренирам пет пъти в седмицата (започвайки от два) и всеки ден без тренировка е по един очарователен начин… празен.

Фитнесът и Надя се появиха в живота ми в момент, в който бях изгубила същността си, но с пълна убеденост твърдя, че в огромна степен я възстанових благодарение на тях. Всъщност днес съм много по-жизнена, щастлива и удовлетворена, отколкото когато и да било.

Започнах своя път уплашена и наивна, но с времето Надя ме научи да бъда по-търпелива (макар и все още понякога да се караме по въпроса 😊) и възпита в мен висока култура на движение, фина техника на изпълнение и адекватно отношение към храненето. Постоянно развиваме краткосрочните планове и дългосрочните цели според конкретното положение на нещата.   

Разбира се, борбата все още не е приключила. Колкото повече напредва човек, толкова по-добър иска да стане и толкова по-качествени резултати в детайлите търси да постигне. Което е прекрасно, защото това е състезателният дух, който ни поддържа активни и стойностни. Постигането на моите желания ще отнеме още много време (и вероятно никога повече няма да спра да си измислям нови), но аз знам, че има на кого да разчитам за подкрепа, съвети и непрекъснат източник на нови знания и опит – на страхотния професионализъм на Надя, която винаги ще отговори на всички мои въпроси, терзания и колебания и чийто познания по отношение на тялото, движението и тренировъчните модели са енциклопедични. Но също така и на останалите нейни трениращи, които, също като нея, се превърнаха в мое второ семейство. Всички ние се борим със страховете и нетърпението си и всеки от нас реализира своите постижения.

Изумително е колко могъща машина е човешкото тяло. То е способно на много победи, стига волята да е достатъчно силна. Невъзможни неща няма, а прогресът води след себе си още по-голям прогрес. Запознанството ми с моята треньорка е късмет, за който винаги ще бъда благодарна и който винаги ще ме мотивира да продължавам напред по пътя на физическото самоусъвършенстване и душевното спокойствие.

Моят съвет към всички е един – излезте от ленивата зона на сигурност, предизвикайте възможностите си докрай и тренирайте! Пътят към щастието е тежък и изпълнен с много болка, но, повярвайте ми, веднъж тръгнете ли по него, трудностите няма да ви тревожат, а ще ви вдъхновяват още повече! "

        

Назад към блога